Върховният съд отново върна делото Октопод. Живите подсъдими ос...
По него подсъдими бяха и Алексей Петров, който бе погубен предходната година, както и Антон Петров-Хамстера, който умря след злополука с джип.
Двамата получиха условни присъди за изнудване, само че Попов изиска да бъде оневинен, а прокуратурата стачкува условната присъда на Джотолов. Върховният съд счита, че делото би трябвало да се преглежда отначало и за двамата, защото не е изследвано задоволително ясно има ли закани.
Ето и цялото известие на съда:
С Решение № 439/09.08.2024 година по наказателно дело № 521/2023 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) анулира решение № 87 от 01.03.2023 година, постановено по в.н.о.х.д. № 1023/2022 година на Апелативен съд – София, и връща делото за ново разглеждане от различен състав на същия съд от стадия на правосъдното съвещание.
Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимия Попов и неговия бранител против решението от 01.03.2023 година по в.н.о.х.д. № 1023/2022 година на Апелативен съд – София, с което е доказана присъдата от 09.11.2018 година по н.о.х.д. № 633/2015 година на Специализирания углавен съд.
С първоинстанционната присъда Янко Попов и Марчело Джотолов са приети за отговорни в това, че в интервала от 09.01.2007 година до 04.04.2007 година в гр. Плевен, гр. София и гр. Белене при изискванията на продължавано закононарушение, за да принудят Николай Д. да поеме имуществено обвързване и да се разпореди с движимости, са го заплашили с принуждение и с незаконни дейности с тежки последствия за него и негови близки, като действията са осъществени с присъединяване на длъжностно лице (Марчело Джотолов), съпроводени са със опасност за ликвидиране и са осъществени от две лица, заради което и на съображение член 213а, алинея 3, т. 5 вр. алинея 2, т. 1 и т. 4 вр. алинея 1 вр. член 26, алинея 1 от Наказателен кодекс и член 55, алинея 1, т. 1 от Наказателен кодекс на всеки от подсъдимите е наложено наказване от три години отнемане от независимост, чието осъществяване е отсрочено за изпитателен период от пет години, на съображение член 66, алинея 1 от Наказателен кодекс, и наказване санкция от четири хиляди лв.. Подсъдимите са оправдани за това действието на 09.01.2007 година в гр. Плевен да е осъществено в съучастничество с Алексей Петров и да е съпроводено с причиняване на лека телесна щета, както действията от продължаваното закононарушение да са осъществени от лице по член 142, алинея 2, т. 8 от Наказателен кодекс и в съучастничество по смисъла на член 20, алинея 2 от Наказателен кодекс.
С решение от 29.06.2021 година на Апелативния профилиран углавен съд първоинстанционната присъда е доказана в тази ѝ част.
С решение от 21.09.2022 година на Върховен касационен съд въззивното решение е анулирано в частта, с която е доказана присъдата по отношение на осъждането на Янко Попов и Марчело Джотолов, като делото е върнато в тази част на Софийския апелативен съд за ново разглеждане.
Със в този момент атакуваното решение на САС е доказана първоинстанционната присъда в частта по отношение на осъждането на подсъдимите Попов и Джотолов.
В касационните тъжби са наведени всички касационни учредения. Моли се различно за оправдаване на подсъдимия, понижаване на наказването му или анулация на въззивното решение и връщане на делото за разглеждане от различен състав на Софийския апелативен съд.
Решаващият състав на Върховен касационен съд намира жалбите за основателни. Подробно обосновано висшите съдии одобряват, че при постановяване на атакувания правосъден акт не са изпълнени в целокупност наложителните инструкции на касационната инстанция, дадени в решението й от 21.09.2022 година, както и че въззивното решение не дава отговор в цялост на нормата на член 339, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс, която задължава въззивната инстанция, когато удостовери присъдата, да показва основанията, заради които не приема доводите, изложени в поддръжка на жалбата или митинга. Настоящият касационен състав смята и че са налице нарушавания при реализиране на доказателствената активност на решаващия съд.
Върховните съдии одобряват за основателно, въпреки и не във връзка с всички изложени съображения, възражението в касационните тъжби, че при новото разглеждане на делото не са изпълнени в целокупност наложителните инструкции на Върховен касационен съд, дадени в решението от 21.09.2022 година Предходният състав на актуалната инстанция е установил липса на разграничаване на дефинираните закани от всеки един от подсъдимите, като в следеното в този момент решение във връзка с първото действие, включено в продължаваното закононарушение, този минус е поправен и във възприетите обстоятелства е обрисувано кои реплики от кого са били отправени – от подсъдимия Попов или от подсъдимия Джотолов.
В актуалното си решение висшите съдии откриват вътрешно несъгласие в атакуваното пред тях въззивно решение, защото на първо време в правосъдния акт са обективирани репликите на всеки един от подсъдимите, а по-нататък като техен създател се показва единствено подсъдимият Попов. Констатира се противоречие на възприетите обстоятелства и потвърждаването на осъждането на подсъдимия Джотолов за съучастничество във второто действие от продължаваното закононарушение. Върховните съдии акцентират, че за това действие обвинителните обстоятелства са, че подсъдимите са провели минимум три телефонни диалога в интервала 01.03.2007 година – 04.04.2007 година, в които са били отправяни закани към очевидеца Д., като единствено в последния е взел участие подсъдимият Джотолов и тази предприемчивост е оценена като едно закононарушение, осъществено в съучастничество от двамата подсъдими.
В атакуваното решение съдът е възприел, че извършените диалози са два, като в единия единствено подсъдимият Попов е разговарял и е заплашил очевидеца, а в другия – двамата поредно са го заплашвали. Инстанционните съдилища изцяло безрезервно са възприели препоръчаната от обвиняването структура, без да държат сметка, че изнудването по член 213а от Наказателен кодекс – закононарушението, за което е повдигнато обвиняване, е закононарушение на официално осъществяване и е довършено с отправяне на опасността и довеждане до знанието на потърпевшия на мечтаното от дееца държание. При това състояние висшите съдии намират, че е следвало да бъдат изложени съображения дали се касае до едно действие и дали подсъдимият Д. е съучастник в това действие.
Решаващият състав на Върховен касационен съд приема за неотстранено изцяло и друго нарушаване, открито при предходното касационно разглеждане на делото и изразяващо се в непрецизиране на това кои изрази, изречени от подсъдимите при първото действие, съдържат изразена опасност и кои от тях се интерпретират като заплашителни. Като изхождат от кардиналната позиция, че, с цел да е осъществен съставът на изнудване по член 213а от Наказателен кодекс, е належащо да се откри реализирането на изпълнителното действие, изразяващо се в заплашване, като средствата, с които деецът провокира боязън у потърпевшия, са изчерпателно изброени, висшите съдии категорично сочат, че решаващият съд би трябвало да проучва дали в съответния случай са употребявани средства от изброените. Доколкото обвиняването е за заплашване с принуждение и незаконни дейности с тежки последствия за потърпевшия, брачната половинка и детето му, касационният състав смята, че въззивният съд е следвало да реши и обективира преценката си дали фактически е сторено заплашване с принуждение и в какво се състоят незаконните дейности с тежки последствия и какво е дейното държание, което би заплашило потърпевшия и неговите близки.
Според сегашния правосъден състав апелативният съд не е дал отговор безапелационно на възраженията на подсъдимия П. и бранителите му във връзка с слагането в основата на осъждането на показанията на очевидеца Д., приобщени по реда на член 281, алинея 4 от Наказателно-процесуален кодекс, и дали е преодоляна възбраната по член 281, алинея 8 от Наказателно-процесуален кодекс (забрана присъдата да се основава единствено на показания, прочетени по реда на алинея 4). Върховните съдии установяват, че във връзка с съответните обстоятелства, обосноваващи съставомерността на действията – съответните закани, изречени от подсъдимите П. и Д., и насочеността им, в действителност данни се съдържат главно в показанията на очевидеца Д. на досъдебното произвеждане, приобщени по реда на член 281, алинея 4 от Наказателно-процесуален кодекс. При разпитите си в правосъдната фаза този очевидец не сочи нищо, обвързвано с посочените нагоре условия. Решаващият състав е безапелационен, че с цел да бъдат сложени в основата на осъждането, съдът е дължал да изложи безапелационни съображения за какво смята, че възбраната по член 281, алинея 8 от Наказателно-процесуален кодекс е преодоляна. Тази процесуална възбрана е предопределена да подсигурява справедливостта на процеса по критериите на член 6 от Европейска конвенция за правата на човека, доколкото потреблението на свидетелски показания, в това число и на части от тях на разположение, което подсъдимият не е могъл да конфронтира сега на тяхното складиране, накърнява равенството на средства на страните в процеса.
Върховните съдии одобряват, че решението следва да бъде анулирано и във връзка с необжалвалия обвиняем Д. поради фактическата и правна сплотеност по въпросите всъщност на обвиняването против подсъдимите П. и Д. за закононарушение по член 213а, алинея 3, т. 5 вр. алинея 2, т. 1 и т. 4 вр. алинея 1 вр. член 26, алинея 1 от Наказателен кодекс и с оглед наредбата на член 347, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс, съгласно която касационната инстанция анулира или променя присъдата или решението и във връзка с необжалвалите подсъдими, в случай че основанията за това са в тяхна изгода.
Двамата получиха условни присъди за изнудване, само че Попов изиска да бъде оневинен, а прокуратурата стачкува условната присъда на Джотолов. Върховният съд счита, че делото би трябвало да се преглежда отначало и за двамата, защото не е изследвано задоволително ясно има ли закани.
Ето и цялото известие на съда:
С Решение № 439/09.08.2024 година по наказателно дело № 521/2023 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) анулира решение № 87 от 01.03.2023 година, постановено по в.н.о.х.д. № 1023/2022 година на Апелативен съд – София, и връща делото за ново разглеждане от различен състав на същия съд от стадия на правосъдното съвещание.
Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимия Попов и неговия бранител против решението от 01.03.2023 година по в.н.о.х.д. № 1023/2022 година на Апелативен съд – София, с което е доказана присъдата от 09.11.2018 година по н.о.х.д. № 633/2015 година на Специализирания углавен съд.
С първоинстанционната присъда Янко Попов и Марчело Джотолов са приети за отговорни в това, че в интервала от 09.01.2007 година до 04.04.2007 година в гр. Плевен, гр. София и гр. Белене при изискванията на продължавано закононарушение, за да принудят Николай Д. да поеме имуществено обвързване и да се разпореди с движимости, са го заплашили с принуждение и с незаконни дейности с тежки последствия за него и негови близки, като действията са осъществени с присъединяване на длъжностно лице (Марчело Джотолов), съпроводени са със опасност за ликвидиране и са осъществени от две лица, заради което и на съображение член 213а, алинея 3, т. 5 вр. алинея 2, т. 1 и т. 4 вр. алинея 1 вр. член 26, алинея 1 от Наказателен кодекс и член 55, алинея 1, т. 1 от Наказателен кодекс на всеки от подсъдимите е наложено наказване от три години отнемане от независимост, чието осъществяване е отсрочено за изпитателен период от пет години, на съображение член 66, алинея 1 от Наказателен кодекс, и наказване санкция от четири хиляди лв.. Подсъдимите са оправдани за това действието на 09.01.2007 година в гр. Плевен да е осъществено в съучастничество с Алексей Петров и да е съпроводено с причиняване на лека телесна щета, както действията от продължаваното закононарушение да са осъществени от лице по член 142, алинея 2, т. 8 от Наказателен кодекс и в съучастничество по смисъла на член 20, алинея 2 от Наказателен кодекс.
С решение от 29.06.2021 година на Апелативния профилиран углавен съд първоинстанционната присъда е доказана в тази ѝ част.
С решение от 21.09.2022 година на Върховен касационен съд въззивното решение е анулирано в частта, с която е доказана присъдата по отношение на осъждането на Янко Попов и Марчело Джотолов, като делото е върнато в тази част на Софийския апелативен съд за ново разглеждане.
Със в този момент атакуваното решение на САС е доказана първоинстанционната присъда в частта по отношение на осъждането на подсъдимите Попов и Джотолов.
В касационните тъжби са наведени всички касационни учредения. Моли се различно за оправдаване на подсъдимия, понижаване на наказването му или анулация на въззивното решение и връщане на делото за разглеждане от различен състав на Софийския апелативен съд.
Решаващият състав на Върховен касационен съд намира жалбите за основателни. Подробно обосновано висшите съдии одобряват, че при постановяване на атакувания правосъден акт не са изпълнени в целокупност наложителните инструкции на касационната инстанция, дадени в решението й от 21.09.2022 година, както и че въззивното решение не дава отговор в цялост на нормата на член 339, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс, която задължава въззивната инстанция, когато удостовери присъдата, да показва основанията, заради които не приема доводите, изложени в поддръжка на жалбата или митинга. Настоящият касационен състав смята и че са налице нарушавания при реализиране на доказателствената активност на решаващия съд.
Върховните съдии одобряват за основателно, въпреки и не във връзка с всички изложени съображения, възражението в касационните тъжби, че при новото разглеждане на делото не са изпълнени в целокупност наложителните инструкции на Върховен касационен съд, дадени в решението от 21.09.2022 година Предходният състав на актуалната инстанция е установил липса на разграничаване на дефинираните закани от всеки един от подсъдимите, като в следеното в този момент решение във връзка с първото действие, включено в продължаваното закононарушение, този минус е поправен и във възприетите обстоятелства е обрисувано кои реплики от кого са били отправени – от подсъдимия Попов или от подсъдимия Джотолов.
В актуалното си решение висшите съдии откриват вътрешно несъгласие в атакуваното пред тях въззивно решение, защото на първо време в правосъдния акт са обективирани репликите на всеки един от подсъдимите, а по-нататък като техен създател се показва единствено подсъдимият Попов. Констатира се противоречие на възприетите обстоятелства и потвърждаването на осъждането на подсъдимия Джотолов за съучастничество във второто действие от продължаваното закононарушение. Върховните съдии акцентират, че за това действие обвинителните обстоятелства са, че подсъдимите са провели минимум три телефонни диалога в интервала 01.03.2007 година – 04.04.2007 година, в които са били отправяни закани към очевидеца Д., като единствено в последния е взел участие подсъдимият Джотолов и тази предприемчивост е оценена като едно закононарушение, осъществено в съучастничество от двамата подсъдими.
В атакуваното решение съдът е възприел, че извършените диалози са два, като в единия единствено подсъдимият Попов е разговарял и е заплашил очевидеца, а в другия – двамата поредно са го заплашвали. Инстанционните съдилища изцяло безрезервно са възприели препоръчаната от обвиняването структура, без да държат сметка, че изнудването по член 213а от Наказателен кодекс – закононарушението, за което е повдигнато обвиняване, е закононарушение на официално осъществяване и е довършено с отправяне на опасността и довеждане до знанието на потърпевшия на мечтаното от дееца държание. При това състояние висшите съдии намират, че е следвало да бъдат изложени съображения дали се касае до едно действие и дали подсъдимият Д. е съучастник в това действие.
Решаващият състав на Върховен касационен съд приема за неотстранено изцяло и друго нарушаване, открито при предходното касационно разглеждане на делото и изразяващо се в непрецизиране на това кои изрази, изречени от подсъдимите при първото действие, съдържат изразена опасност и кои от тях се интерпретират като заплашителни. Като изхождат от кардиналната позиция, че, с цел да е осъществен съставът на изнудване по член 213а от Наказателен кодекс, е належащо да се откри реализирането на изпълнителното действие, изразяващо се в заплашване, като средствата, с които деецът провокира боязън у потърпевшия, са изчерпателно изброени, висшите съдии категорично сочат, че решаващият съд би трябвало да проучва дали в съответния случай са употребявани средства от изброените. Доколкото обвиняването е за заплашване с принуждение и незаконни дейности с тежки последствия за потърпевшия, брачната половинка и детето му, касационният състав смята, че въззивният съд е следвало да реши и обективира преценката си дали фактически е сторено заплашване с принуждение и в какво се състоят незаконните дейности с тежки последствия и какво е дейното държание, което би заплашило потърпевшия и неговите близки.
Според сегашния правосъден състав апелативният съд не е дал отговор безапелационно на възраженията на подсъдимия П. и бранителите му във връзка с слагането в основата на осъждането на показанията на очевидеца Д., приобщени по реда на член 281, алинея 4 от Наказателно-процесуален кодекс, и дали е преодоляна възбраната по член 281, алинея 8 от Наказателно-процесуален кодекс (забрана присъдата да се основава единствено на показания, прочетени по реда на алинея 4). Върховните съдии установяват, че във връзка с съответните обстоятелства, обосноваващи съставомерността на действията – съответните закани, изречени от подсъдимите П. и Д., и насочеността им, в действителност данни се съдържат главно в показанията на очевидеца Д. на досъдебното произвеждане, приобщени по реда на член 281, алинея 4 от Наказателно-процесуален кодекс. При разпитите си в правосъдната фаза този очевидец не сочи нищо, обвързвано с посочените нагоре условия. Решаващият състав е безапелационен, че с цел да бъдат сложени в основата на осъждането, съдът е дължал да изложи безапелационни съображения за какво смята, че възбраната по член 281, алинея 8 от Наказателно-процесуален кодекс е преодоляна. Тази процесуална възбрана е предопределена да подсигурява справедливостта на процеса по критериите на член 6 от Европейска конвенция за правата на човека, доколкото потреблението на свидетелски показания, в това число и на части от тях на разположение, което подсъдимият не е могъл да конфронтира сега на тяхното складиране, накърнява равенството на средства на страните в процеса.
Върховните съдии одобряват, че решението следва да бъде анулирано и във връзка с необжалвалия обвиняем Д. поради фактическата и правна сплотеност по въпросите всъщност на обвиняването против подсъдимите П. и Д. за закононарушение по член 213а, алинея 3, т. 5 вр. алинея 2, т. 1 и т. 4 вр. алинея 1 вр. член 26, алинея 1 от Наказателен кодекс и с оглед наредбата на член 347, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс, съгласно която касационната инстанция анулира или променя присъдата или решението и във връзка с необжалвалите подсъдими, в случай че основанията за това са в тяхна изгода.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ